DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Династии Тюдор и Стюарт

Династия Тюдор- 1485- 1603г.

Хенри VII е син на Едмънд Тюдор и Маргарет Бюфорт. Роден е през 1457г. През 1486г. се жени за Елизабет Йоркска , от която има 4 деца: Артър, Хенри, Маргарет и Мери. Умира през 1509г. след 24 години царуване.

Хенри е родственик на Джон Гонт, от извънбрачната връзка на Гонт с Катрин Суинфорд. Въпреки, че е ланкастърец Хенри придобива трона чрез лична борба. В битката при Бозуъртското поле през 1485г. Хенри побеждава Ричард III, който е убит и Хенри е коронясан за крал на Англия под името Хенри VII. Хенри е определен от съдбата да царува в Англия след 85 години гражданска война. Бракът му с Елизабет Йоркска обединява фракциите Ланкастър и Йорк и премахва проблема с наследството на короната. По време на царуването му има 2 бунта,които са ръководени от лица, претендиращи, че са по- близки роднини на Плантагенетите. Ламбърт Симнел претендира, че е граф на Уоруик, но е победен и е принуден да работи за краля. Пъркин Уорбек се представя за Ричард, по- малкия брат на Едуард V, който е бил затворен в Тауър. Уорбек бяга на континента и след повторен опит да нахлуе в Англия е затворен и екзекутиран по заповед на краля.

Хенри подсилва монархията, чрез редица въведения, с които отслабва властта на благородниците. Той избагва публичните прояви, затова тези които редовно го виждат са хората , на служба в двора. Той създава комитет на поверителния съвет, който е предвестник на на съвременния Министерски съвет. Като ръководител на консултанския съвет Хенри създава Съдът на звездната Камара, целейки по този начин да усили кралското участие в гражданските и криминални случаи. Като алтернатива на данъците, налагани от Парламента, той налага заеми и субсидии на благородниците. Недоверието на Хенри към благородниците идва от опита му от Войната на Розите. Умението му да заобикаля решенията на Парламента( по този нзчин и благородниците) играе решаваща роля при възвръщането мощта на правителството.

Политическата проницателност на Хенри е очевидна в действията му във външната политика. Той се съюзява с Испания за сметка на Франция, уреждайки брака на Уелския прин Артър с дъщерята на испанските монарси Фернандо Арагонски и Исабел Кастилска- Катерина Арагонска. Артър умира след няколко месеца и Хенри осигурява папско разрешение Катерина да се омъжи за брата на Артър- принц Хенри( бъдещият Хенри VIII). Бракът на дъщерята на Хенри Маргарет с шотландския крал Джеймс IV , свързва кралските домове Тюдор и Стюарт, като по този начин Стюартите наследяват Тюдорите след изчезването на Тюдорската династия. Хенри насърчава търговията и субсидира корабостроенето. Сключва изгодни търговски спорузомения и по този начин увеличава богатството на короната и нацията.

Хенри не поддържа връзка с обикновенните хора. Той използва благородниците като средство да преобрази средновековното кралско правителство , като по този начин го превърне в ефикасен инструмент за провеждане на кралската политика. Пратото и търговията заместват феодалното задължение от Средновековието.

Хенри VIII- 1509- 1547г.

Хенри VIII е роден през 1491г. Той е син на Хенри VII и Елизабет Йоркска. Жени се за вдовицата на брат си Артър- Катерина Арагонска през 1509г, след като от този брак се ражда само дъщеря - Мери, Хенри се развежда през 1533г. Той се жени за Ан Болейн през 1533г. Тя също му ражда само дъщеря- Елизабет и през 1536г. е екзекутирана заради изневяра. Същата година се жени за Джейн Сиймор, която умира при раждането на синът им- Уелския принц Едуард. през 1536г. През 1540г. се жени за Ан Клевска, на която Ханс Холбейн е нарисувал много красив портрет. Хенри я намира за непрентециозна и сватбата никога не е завършена. През 1540г. се жени за Катрин Хауърд, но тя е екзекутирана за невярност през 1542г. През 1543г. се жени за Катрин Пар, която се грижи за Хенри и децата му до неговата смърт през 1547г.


След устойчивото, упорито и енергично управление на Хенри VIII, синът му поне в началото не езаинтересован от прчко участие в държавните дела. Хенри предпочита да обикаля провинцията, ловувайки и грижейки се за именията си. Държавните дела са поверени на други хора, най- значимият от които Томас Уолси, архиепископ на Йорк. Кардинал Уолси практически управлява Англия до 1533г. , когато се отказва да помогне на Хенри в издействането на папско разрешение за развод на краля с Катерина Арагонска. Уолси е бил способен лорд- канцлер, но обслужва повече собствените си интереси, отколкото тези на краля.Губейки покровителството на краля, той губи и мощта си. В началото на господството си Хенри се опитва да завладее Франция, побеждава шотландската армия при Фолдънското поле, като в битката е убит шотландския крал Джеймс IV . Освен това Хенри пише трактат , в който атакува идеите на Мартин Лутер, за което папата му дава титлата" Защитник на вярата".

Тридесетте години на 16 век свидетелстват за нарастналата роля на Хенри в управлението . Започва серия от събития, които променят Англия, както и цялото западно християнство, започва отделянето на английската църква от Римокатолическата църква. Отделянето е резултат от манията на Хенри да има мъжки наследник. Катерина Арагонска не успява да роди син на Хенри и той търсейки начин да продължи династията Тюдор, иска от папата да разтрогне брака му с Катерина , за да се ожени за младата Ан Болейн. Уолси се опитва да осигури разтрогването на брака, но Папа Клеман VII е задължен на Карл V - крал на Испания, император на Свещенната римска империя и племенник на Катерина. Хенри призовава Парламента за извършване на реформация. Следващите 7 години той внася в Парламента 137 закона и упражява влияние в политическите и духовни дела- нещо немислимо за феодалните парламенти. Религиозни движения за реформа в абглийската църква съществуваха още през Средновековието, но не намираха почва. За първи път отделянето от Рим се искаше от краля. То бе извършено чрез Закона. Глава на Англиканската църква става самият крал . До 1536г. всички духовници и държавни чиновници са задължени да одобрят публично скъсването с Рим и да дадат клетва за вярност. Кралят вече не е такъв, какъвто е бил според средновековните виждания: главен законодател и защитник на гражданския ред, а става : идеологически образ на държавата.

Бракът на Хенри с Ан Болейн продължава само 3 години, от него се ражда принцеса Елизабет( бъдещата Елизабет I), но през 1536г, Ан Болейн е екзекутирана по обвинение в изневяяра. Хенри се жени за Джейн Сиймор, която през 1537г. му ражда така желаният мъжки наследник- Едуард. Джейн умира при раждането. Влиянието на благородницитее сведено до минимум, тес а првърнати в оръдия на краля за ръководене на държавните дела. Реформаторрската партия става силна и подпомага краля при разтурването на манастирите и предоставянето на земите им на короната и благородниците. Кралският персонал се издига като социален слой и започва да конкурира благородниците. Двама мъже се открояват в последните години от царуването на Едуард като държавни чиновници- Томас Кромуел и Томас Крамнър. Кромуел, способен администратор наследява Уолси като лорд- канцлер. Той създава нови правителствени отделиз а различните видове държавни приходи и задължава енориаршеските свещенници да записват ражданията, смъртните случаи, сватбите и кръщенията. Крамнър, архиепископ на Кентърбъри ръководи църковната политика и контролира разпускането на манастирите.

Ръководейки държавата Хенри се базира на нововъведенията на баща си. Скъсването с Рим, съчетано с увеличаване на държавната бюрокрация води до мощна кралска власт, която продължава до Пуританската революция и екзекутирането на Чарлз I . По време на царуването му има само един бунт и то заради скъсването с Рим. Той е в севрните графства и освен отцепването от Римокатолическата църква , причина е и слабото икономическо развитие на тези графства.

Едуард VI- 1547- 1553г.


Едуард е роден през 1537г. Той е син на Хенри VIII и лейди Джейн Сиймор. Възкачва се не трона през 1547г. след смъртта на баща си само на 9 години. Едуард е сгоден за братовчедка си- младата шотландска кралица Мери, но лошите англо- шотландски отношения развалят годежа. Той умира на 16 години , без да се е женил.

Малолетието на Едуард е причина за борби за власт в кралския двор. Хенри VIII в последните дни от живота си се опитва да предоврати този проблем, разпореждайки се от името на малолетния крал да управлява Регентски съвет, докато той навърши пълнолетие. Главната грижа за Едуард е поверена на вуйчо му Сиймор. Регентския съвет, койтоп е предложен на Сиймор е приет от него. Съветът се грижи добре за младия крал и държавата, но за да защити протестантските интереси си служи с религиозен радикализъм. Молитвеникът, дело на архиепископ на Кентърбъри Томас Крамнър е обявен през 1549г. за ръководство на нович начин на боготворене , с който се избягва спорни въпроси за да се успокоят католиците. Законите за ереста са отменени и така Англия е превърната в убежище за континентални еретици. Католиците са удовлетворени от умерения протестантизъм, но крайните протестанти искат усилване на реформите , като по този начин задълбават раздора.

Икономическата криза засяга Англия при царуването на Едуард, а външната политика е в безпорядък. Разтурването на манастирите и новата религия оставят редица църковни чиновници без работа, безработицата се увеличава чувствително, отнемането на манастирските земи оставя много селяни без работа и средства за препитание. Монетната система до такава степен е понижена, че са изсечени монети от метали с по- ниска стойност. Монетите от Новият свят наводняват Англия. Френско- шотландския съюз застрашава Англия и ангслийската армия атакува севрният съсед. Шотландците са разбити при Пинки. Сиймор, херцог Съмърсет( вуйчо на краля) е екзекутиран през 1552г. Започва една от най- тъмните епохи в английската политическа история.

Автор на заговора е Джон Дъдли, граф на Уоруик. Дъдли е амбициозен човек, който е воден от желанието си да стане най- големият земевладелец в Англия. Той убеждава Едуард, че на 12 години той навършва пълнолетие и е готов за управление. Той също така контролира " кесията" на Едуард. Дъдли е направен херцог на Нортъмбърланд и без да има официална власт, той фактически управлява Англия. Регентския съвет под негово ръководство систематично конфискува църковни имоти, което порадиз адаващата се вълна от радикален протестантизъм изглежда логично и оправдано продължение на реформите на Хенри VIII. Амбициите на Нортъмбърланд растат пропорционално на увеличаването на властта му. Той отаяно се опитва да се обвърже с кралското семейство.

На Нортъмбърланд му се открива възможност да стане толкова влиятелен, че да възстанови практиката да определя краля, както е правел през миналия век Ричард Невил. Съгласно завещанието на Хенри VIII след Едуард наследнички на трона последователно са сестрите му Мери и Елизабет, следвани о потомците на сестрата на Хенри- Мери: Франсис Грей и децата и. Нортъмбърланд убеждава Едуард, че сестра му Мери ще унищожи протестанстките реформи, които са извършени през царуването му. В действителност Нортъмбърланд знае, че Мери ще възстанови католицизма и ще върне на църквата конфискуваните земи, които правеха членовете на Регентския съвет богати. Искането на Нортъмбърлан за радикализъм към Едуард има за цел следното: сестрите му Мери и Елизабет да бъдат обявениз а незаконородени и да бъдат изключени от реда на наследяване на короната. Така наследница на короната става дъщерята на Френсис Грей- лейди Джейн Грей, която е сред малцината близки приятели на Едуард. Нортъмбърланд успява да убеди Френсис Грей да се съгласи със сватбата на сина на Нортъмбърланд Гилфорд с Джейн Грей. Едуард VIII умира на 6.07. 1553г. , оставяйки открит въпроса за наследството на английската корона. Джейн против желанието си е обявена за кралица от Регентския съвет. Мери отива във Фрамлингам( Съфолк) и обявява претенцията си за трона. Нортъмбърланд организира армия, която да плени Мери, но се проваля. Съветът изоставя Нортъмбърланд и Мери печелейки масова подкрепа от нацията потегля за Лондон. Джейн Грей е затворена в Тауър до 1554г. , когато е екзекутирана по заповед на Мери. Едуард е умен и религиозен младеж, който става жертва на Регентския си съвет. Ако беше доживял до пълнолетие, можело е да стане един от най- великите английски крале.

Мери I- 1553-1558г.

Мери е дъщеря на Хенри VIII и Катерина Арагонска. Родена е през 1516г. Детството и е изпълнено с пренебрежение от страна на бащаи и недобро здраве. Ревностна католичка, тя никога не се потдава на натиска да смени вярата си. През 1555г. се жени за испанският крал Филип II , но не му ражда дете.

Мери започва неспокойното си царуване на 37 годишна възраст, пристигайки в Лондон аплодирана от народа. Първото дело на Мери като кралица е да отмени протестанското законодателство на брат си Едуард VI и да започне религиозно преследване. Нейната главна цел е да възстанови католицизма, цел на която те се отдава напълно. Религиозното желание е продиктувано от искане за чистота на вярата, а не от желание за отмъщение. Въпреки това близо 300 протестанти( сред които архиепископа на Кентърбъри Томас Кранмър и видни поданици) са изгорени на клада по обвинение в ерес. Поради това преследване Мерис е сдобива с прякора" Кървавата Мери". Сватбата на Мери с войнствения католик Фелипе II е с цел да се засили римокатолицизма в Англия. За нещастие на Мери двама посредници на брака уведомяват опозицията. Народа в Англия е мразел чужденците и по- специално испанците, а и 20-те години протестантизъм са довели до усвояването на новата религия сред по- голямата част от английската нация. Тя среща съпротива сред всички социални прослойки из а разлика от баща си и брат си не успява да изгради общество по свой идеологичен образ. Фелипе е безразличен към Мери и страната и и остава в Англия само за кратко. Той принуждава Мери да се включи във войната му срещу Франция , която завършва с поражение и загуба на последното континентално владение на Англия- Кале. След смъртта на баща си Карл V , Фелипе се връщя в Испания, а 9 месеца по- късно Мери умира.

ПО време на царуването на Мери английската икономика се срива, религиозните вражди достигат зенита си, а Англия губи последното си континентално владение. Джейн Остин казва за Мери: " Тази жена има късметът да се възкчи на трона, въпреки по- големите претенции, красотата и достойнството на съперничките си Мери Шотландска и Джейн Грей. Не съчуствам на кралството за бедите, които го сполетяват по време на господството и, то си го заслужи. "

Елизабет I- 1558- 1603г.

Елизабет е родена през 1533г. Тя е дъщеря на Хенри VIII и Ан Болейн. Тя се забавлява, отклонявайки много предложения за сватба и флиртувайки с мъжете, но никога не се омъжва и няма деца. Елизабет умира на 70 години, след 45 години царуване. Тя е последният владетел от династията Тюдор.

Елизабет наследява разрушена държава. Конфликта между протестанти и католици отслабва английското общество, хазната е изпразнена от Мери и съветниците и , Англия за първи път от 1066г. няма континентални владения, а много католици смятат Елизабет за незаконородена и отричат правото и върху престола. Франция застрашава Англия чрез съюзника си Шотландия, Испания- най- силната държава в Европа също заплашва сигурността на Английското кралство. Елизабет управлява благодарение на своето спокойствие, политическа проницателност и талантливи съветници.

Елизабет няма фанатизма на роднините си, тя не е радикална протестантка като Едуард VI , нито консервативна католичка като Мери. Тя търси компромис, връщайки реформите на баща си. Поради две причини тя взема страната на протестантите: машинациите на Мери Шотландска и преследването на континенталните протестанти от двете държави, крепости на ортодоксалния католицизъм- Франция и Испания. Отношенията с шотландската кралица Мери повече безпокоят Елизабет. През 1568г. абдикиралата Мери е арестувана по заповед на Елизабет, под предлог да бъде спасена от радикалните протестанти и недоволните шотландци. Мери печели верността на католиците фанатици и от затвора организира няколко заговора, включително и неуспешен опит за убийството на братовчедка и Елизабет. След неоспоримо доказателство за участието на Мери в тези заговори, натъжената Елизабет се потдава на натиска на съветниците и заповядва екзекуцията на Мери- 1587г.

Преследването на континенталните протестанти вкарва Елизабет във война, която тя старателно се опитва да избягва. Тя изпраща войска на френските хугеноти, които на 24.08.1572г. стават жертва на заговор на крайните католици и 3 000 са изклани само в париж( Вартоломеевата нощ). Тя увеличава подкрепата си и за дугите протестански фракции на Континента и шотландските калвинисти. Особенно силна е помощта и за Нидерландите в тяхната борба за независимост от католическа Испания. Положението на Елизабет се усложнява след като, тя отказва предложението за брак на Фелипе II. Възмутеният испански крал, разярен от английските пирати, които нападат и ограбват испански кораби и пристанища в Новия свят , изпраща своята Непобедима армада да завладее Англия.

Елизабет е политически гений. Тя наследява възгледите на баща си за монархията, но показва голяма мъдрост, отказвайки да антагонизира Парламента. Консултативният и съвет и е смъртно предан, членовете му( сър Франсис Уолсингъм , Сесил Бърли, Робърт Сесил и др.) са често обърквани от навика и да взима решения в последния момент. Тя отлично лавира между различните политически фракции. Само няколко английски монарси след нея притежават същата политическа мощ за да поддържат предаността на английското общество.

Елизабет умира през 1603г. Наследена е от шотландския крал Джеймс VI- син на Мери Стюарт, който е коронясан за крал на Англия по димето Джеймс I. Така на английския трон се възкачва нова династия- Стюарт.

Царуването на Елизабет I e наречено Златна епоха и е един от най- великите периоди в английската история. Литературата процъфтява с творжюбите на Спенсър, Марлоу, Шекспир и др. Сър Френсис Дрейк и сър Уолтър Роли са флангмани на разширяващото се английско влияние в Новия свят. Религиозният компромис на Елизабет погребва много страхове. През Елзиабетинската епоха за развива образованието изграждат се модерни етикет и тоалети.

Тази година се навършват 400г. от смъртта на един от най- великите английски монарси- Елизабет I. По този повод в Англия се провеждат значителен брой прояви, с които се почита паметта на великата Елизабет .


П.С. Малък коментар и от мен( автора на поредицата). По моето скромно мнение Елизабет е най- великият английски монарх. Една млада жена наследява несигурен трон в съсипана държава, справя се с най-мощният враг и превръща страната си в най- богатата и силна държава в Европа. Единствените мъже, които Елизабет е обичала в своя живот са : Робърт Дъдли, граф Лестър и Робърт Девъро, граф Есекс. Есекс прави заговор срещу Елизабет и е осъден и екзекутиран през 1601г.






Династия Стюарт- 1603- 1649 и 1660- 1714г.

Джеймс I- 1603-1625г.

Джеймс I е роден през 1566г. Той е син на кралицата на Шотландия Мери Стюарт и вторият и съпруг Хенри Стюарт, лорд Дарнли. Джеймс е свързан кръвно с Тюдорите, чрез Маргарет, дъщеря на Хенри VII, която е баба на Хенри Стюарт и Мери Шотландска. Джеймс се възкачва на шотландския трон на 1 годишна възраст през 1567г. , когато майка му Мери абдикира. До навършване на пълнолетието му Шотландия се управлява от Регентски съвет. През 1589г. се жени за датската принцеса Анна, от която има 7 деца: Уелския принц Чарлз, Хенри, Елизабет, Маргарет, Робърт, Мери и София. Джеймс е определен за наследник на английския трон от Елизабет I и през 1603г. се възкачва на английския престол. Умира от удар през 1622г. , след като управлява Шотландия 58 г. и Англия- 22г.

Джеймс е силно засегнат като младеж в Шотландия. Убийствата и интригите властват при царуванията на майка му и дядо му, като се запазват и при неговото господстване. Баща му е убит месеци, след раждането на Джеймс от врагове на Мери. Самата Мери заради недискретния си живот и фанатичния си католицизъм е принудена да абдикира. Джеймс е развълнуван от възможността да наследи след време английската корона и не се интересува от бедността и слабото развитие на Шотландия, както и критиките към него.

Дълги години Джеймс се приготвя за английската корона. От векове Англия и Шотландия са врагове, които си оспорват властта в Британия. Недоверието между англичани и шотландци, съчетано със силната омраза между католици и протестанти, прави невъзможно успешното царуване на Джеймс. Неговата индивидуалност също му носи проблеми. Той е образован, религиозен, силно вярващ в особенния статут на кралския сан и собствената си важност. Джеймс не успява да спечели симпатиите на нацията. Англичаните не харесват недодялаността и параноята му. Джеймс смята, че Парламента не е полезен за държавата. Други негови негативни качества са големите разходи и игнорирането на оплакванията на благородниците от държавната политика. При ДЖеймс монархията достига зенита на своята мощ.

Параноята на Джеймс е подсилена от т.нар. " Барутен заговор", който е извършен на 5.11.1605г. Гай Фоукс и други четирима католици са заловени, готвейки се да взривят сградата в , която заседава Камарата на лордовете, в деня в който кралят трябва да открие Парламентарната сесия. Заговорниците са екзекутирани, но в Англия се надига силна антикатолическа вълна. Джеймс ненавижда и пуританите, които са крайни в исканията си. Така започва първата емигрантска вълна към Новия свят. Джеймс поръчва на специална Комисия да издаде оторизирана версия на Библията, която е отпечатана през 1611г.

Отношенията : Крал- Парламент постоянно се влошават. Прекомерните разходи, провалената външна политика и надменността дискредитират Джеймс пред Парламента.Парламента твърдо отказва да финансира Джеймс , който не се интересува от грижите на държавата и изразходва огромни суми за подаръци на фаворитите си и разкош. Джеймс присъжда перски ранг на над 200 души, целейки да спечели ветността им. Кралят прави Джордж Вилиърз( най- близкият му фаворит и хомосексуален партньор) херцог Бъкингам. Бъкингам има огромно влияние във външната политика на Кралството, в която се проваля мизерно. Джеймс се опитва да затопли отношенията си с Испания, сгодявайки Престолонаследника Чарлз за испанската инфанта и чрез екзекутиране на сър Уолтър Роли по искане на Испания.

След смъртта си през 1625г. Джеймс е наследен от сина си Чарлз.

Чарлз I- 1625- 1649г.

Чарлз е роден през 1600г. Той е втори син на Джеймс I и Анна Датска. След няколко провалени опити за брак, Чарлз се жени за 15 годишната дъщеря на френския крал Анри IV- Анриет дьо Бурбон. След 3 години безразличие и студенина, войката започва да се интересува един от друг и създава 9 деца: Чарлз( умира като тинейджър), Чарлз( бъдещият Чарлз II ), Джеймс, Хенри, Мери, Елизабет, Ан, Катрин, Анериет. Чарлз I е екзекутиранз а държавна измяна през 1649г.

Джеймс се възкачва на трона на 25 години, след болнаво детство. Той се превръща в отчлиен конник и решителен крал. Лошото водене на държавните дела( традиция от баща му) е основа на конфликта с Парламента, бъдещата Гражданска война и екзекуцията на Чарлз.

Чарлз наследява непрекъснатите финансови проблеми на баща си. Парламентът отказва да отпусне субсидии на краля, след като той не объща внимание на оплакванията на благородниците. Огромното и негативно влияние на Джордж Вилиърз, херцог Бъкингам , което не се одобрява от нацията, води до голямо недоволство. Убийството на Бъкингамския херцог през 1628г. предизвиква задоволство сред висшата аристокрация. Периода 1625- 1629г. Парламентът на три пъти е свикван и разспукан, за да не бъде след това 11 години призоваван. Чарлз финансира управлението си чрез продажба на търговки монополи и такса, която се иска от морските градове, за това че допускат военни кораби в своите пристанища. Сватбата на Чарлз с католическата френска принцеса Ан разгневява пуританските благородници, тъй като кралицата налага свои протежета в правителството. Анриет се интересува повече от личните си интереси, отколкото от тези на страната.

Проблемите в Шотландия слагат край на 11 годишното лично управление на Чарлз и открива пътя за Гражданската война. Чарлз се опитва да наложи нова молитвена книга на шотландците, които въстават. Войските на Чарлз са слабо подготвени и екипирани поради липса на пари. Това кара Чарлз след 11 години отново да свика Парламента. Кралят и Парламентът не постигат спорузомение. Чарлз по съвет на Анриета се опитва да задържи 5 членове на Парламента. Борбата за власт води до избухването на Гражданската война. Чарлз вдига армията си срещу парламентарните сили през 1642г. при Нотингам.

Икономическите и религиозни въпроси разделят двата лагера. Висшата аристокрация се изправят срещу селяните и дребната аристокрация, които подкрепят бързо издигащата се средна класа и пуританските търговци. Северните и западните графства са на страната на аристокрацията, докато по- гъсто населените и икономически развити южни и източни графства подпомагат Парламентарните сили. Именно по- големия демографски и финансов ресурс предупределя победата на войските на Парламента. Оливър Кромуел и неговата модерна армия разбиват при Нейзби кралската войска през 1645г. Година по- късно Чарлз се осланя на шотландците, които го предават на Парламента. През 1649г. Чарлз е съден за държавна измяна и с 68 гласа за срещу 67 гласа против е признат за виновен. През 1649г. с решение на трибунала Чарлз е екзекутиран. Следването на политиката на неговия баща и влиянието на кралица Анриет и католическите и приятели разделят Англия и предизвикват Гражданската война.

Чарлз II - 1660- 1685г

Чарлз II - втори син на Чарлз I и Анриет дьо Бурбон е роден през 1630г. Прекарва младежките си години във времето на Гражданската война, а след екзекуцията на баща си през 1649г, бяга във Франция. След това отива в Холандия, а през 1651г. заминава за Шотландия, където е прокламиран кралския му сан. Водената от него 10 000 армия е разбита през при Уорчестър от Кромуел. Чарлз се спасява и следващите седмици планира бягството си във Франция. Чарлз 8 години обикаля Европа, преди да бъде поканен да се върна в Англия от нацията. Жени за за Кетрина де Браганца( португалска инфанта), от която няма законни деца. Най- голямото му извънбрачно дете - Джеймс Скот, херцог Монмаут, прави опит след смъртта на баща си да стане крал на Англия и е екзекутиран по заповед на чичо си Джеймс II , брат на Чарлз. Чарлз умира през февруари 1885г. след усложнения от удар.

Чарлз пристига в Лондон, за да бъде коронясан на 29.05.1660г. , навръх 30- я си рожден ден. Той е извънредно толерантен към тези, които осъждат баща му на смърт- само 9 от заговорниците са екзекутирани. Той е и същевременно силно толерантен по отношение на религията- не само заради политическа мъдрост, но и поради морални съображения. Кралската власт и привилегии са силно ограничени от Парламента. Чарлз финансира администрацията си, чрез митнически данъци и пенсията, която е получавал от Луи XIV( първи братовчед на Чарлз). Кралския прерогатив- душата на Тюдоровата монархия почти изчезва. В този период от историята на Англия се оформят политическите течения в Парламента, които ще са основа по- късно на двете големи политически партии в Англия. Благородниците развиват Консервативната партия, с намерение да запазят властта на краля над Парламента. От друга страна търговците- протестанти и техните поддръжници от времето на Гражданската война създават парията на Вигите, която да се бори за разширяване на външната търговия и първенство на Парламента на политическата сцена.

Първото десетилетие от царуването на Чарлз е съпроводено от много проблеми. Поражението от Холандия в третата морска война за контрол върху външната търговия коства на Чарлз подкрепата на населението. Чумата и големият пожар в Лондон през 1665г. превръщат английската столица в руини. През 1667г. холандски кораби прекосяват Мейдуей , потапят 5 линейни кораби и отвличат кралския кораб. Кралят и съветът му са осмяни, защото нямат достатъчен интерес към държавното управление.

През 1670г. Чарлз сключва съюз с Франция срещу Холандия. Френската поддръжка се дължи на обещанието на Чарлз, че в удобно време ще възстанови католицизма. Това време никога не идва за Чарлз и той никога не връща Англия под контрола на Рим. Вигите използват католицизма за да подронят авторитета на краля. Те разпалват нова антикатолическа вълна в Англия. Вигите повдигат тази параноя за да отстранят от правото да наследи короната брата на Чарлз- католика Джеймс. Тайтъс Оутс - англикански свещенник се обявява за антикатолически пожари и обвинява кралицата и приближените и , че искат да убият Чарлз. Десет души стават жертва на фалшиви доказателства , манипулацията на Оутс успява, жертвите са екзекутирани, а в страната се надига мощна антикатолическа вълна. Доминиращите в Парламента виги се опитват да изключат от заемането на всякакви публични длъжности католиците. Последните години от царуването на Чарлз са заети с осигуряването на трона на брат му Джеймс и засилването на Консервативната партия.

По- времето на Чарлз е запълнена 11 годишната празнина на безвластие, съществуваща между царуването на баща му и неговото царуиване. Чарлз е бил интелигентен и е покровителствал развитието на науката. Бил е толкова романтичен и популярен сред народа, че е бил поканен след смъртта на Оливър Кромуел да се възкачи на престола.

Джеймс II- 1685- 1688г.

Джеймс II- трети син на Чарлз I и Анриет дьо Бурбон е роден през 1633г. Джеймс подобно на брат си Чартлз е въвлечен в Гражданската война, но след идването на власт на Оливър Кромуел бяга във Франция. Жени се два пъти: Ан Хайд му ражда 8 деца( Чарлз, Джеймс, Мери , Ан, друг Чарлз, Едгар, Анриет, Катрин), а от вториа си брак с Мария ди Модена има 7 деца( Катрин. Изабела, Чарлз, Шартлот, Елизабет, Джеймс Едуард и Луиза). Джеймс е детрониран през 1688г. и умира от мозъчен кръвоизлив през 1701г.

Джеймс е пълен контраст на брат си Чарлз II, Въпреки, че Джеймс храбро се сражава в битки, той няма характера на брат си , а остава верен завинаги на Римокатолическата вяра. Чарлз остава на Джеймс силно правителство и Парламент, доминиран от консерваторите. Джеймс действа безотговорно, опитвайки се да възстанови кралския прерогатив и да върне Англия към католицизма.

Религията и политиката се преплитат в обществения живот на Джеймс. През 1673г. той открито се противопоставя на решението на Парламента, католиците да бъдат отстранени от административни постове. Джеймс напуска поста на Лорд- Адмирал . Вигите в Парламента през 1679г. се опитват да изключат Джеймс от реда на наследяване на короната и се проваля, защото Чарлз разпуска Парламента. В първите месеци от царуването си Джеймс потушава въстание на протстантите под ръководствто на Херцог Монмаут, извънбрачен син на Чарлз II . Протестантите са победени, а Джеймс не проявява толерантност: Монмаут е пленен и обезглавен, Джеймс назначава специален съдия, който да ръководи процеса срещу въстанниците. Мнозина от въстаналите са заточени, измъчвани или екзекутирани. Джеймс дава най- важните постове в администрацията на католици, въпреки че консерваторите го съветват да не прави това. Като резултат от това протестантите от двете партии се обръщат срещу него.

Висшата аристокрация и едрите търговци се отчуждават от Джеймс. Мария ди Модена му ражда син- католик: Джеймс Франсис, Едуард. Членовете на Парламента, напълно отвратени от Джеймс поканват най- голямата му дъщеря Мери и съпруга и Вилхелм Оранжки да заемат трона. Джеймс, спомняйки си за съдбата на Ричард II, предпочита да напусне Лондон, отколкото да бъде пленен. Той е пленен, но Вилхелм осигурява безпрепятственото му заминаване за Франция. Джеймс събира ирландска армия, към която се включени и френски войници, предоставени от Луи XIV, но е победен от силите на Вилхелм и остава до смъртта си във Франция.

Опитите на Джеймс да възстанови католицизма и да върен кралския прерогатив му струват короната.

Уилиам III и Мери II - 1688- 1702г.

Мери II е дъщеря на Джеймс II и Ан Хайд- родена е през 1662г. Омъжва се за Уилиам Оранжки, с който нямат деца. Мери умира от едра шарка през 1694г. , а Уилиам III продължава да царува. Той е син на Оранжкия принц Вилхелм и Мери Стюарт( дъщеря на Чарлз I ). Дватата съпрузи са първи братовчеди и внуци на Чарлз I . Уилиам е роден през 1650г. Уилиам е един от най-влиятелните владетели на Континента, който постоянно се опитва да разшири влиянието на протестантсвото за сметка на католицизма. Умира през 1702г. след като е съборен от коня си.

Уилиам и Мери се женят по принуда. Мери е 12 години по- млада и намира съпруга си за противен. Тя се чувства ужасно в Холандия, но постепенно се влюбва в съпруга си и неговата страна. Уилиам поддържа дъглотрайни връзки с Елизабет Вилиърз и някои придворни дами на Мери, които и повлияват да бъде предана на съпруга си. Уилиам се държи студено и безразлично към Мери, но скръбта му след смъртта и показва, че той е държал и разчитал на нея.

Неспособността на Джеймс II да работи с Парламента и постоянните назначения на католици отново води до конфликт между католици и протестанти. КОнфликта достига връхната си точка през 1688г. Джеймс сключва съюз с Франция, задържа епископ Санкрофт и други 6 епископи, за да не пречат на възстановяването на католицизма, меси се в частните права и раждането на негов син католик, разрушава надеждите на Парламента, че короната ще премине върху протестанските деца на Джеймс от първия му брак. Парламентът моли Вилхелм Оранжки да спаси Англия от възстановяването на католицизма. Вилхелм събира армия и през ноември 1688г. влиза в Англия. Професионалните войници на Вилхелм и приемът който армията му получава от земевладелците плаши Джеймс. Той е пленен, но със заповедн на Вихелм е допуснат да отиде във Франция. Джеймс се чувства сам, без поддръжка и абдикира, приемайки изгнанието във Франция. Неговата католическа армия е победена при Бойн от Вилхелм и той се прунуждава да доживее живота си във Франция.

След победата на Славната революция Парламентът е изправен пред дилема. Той иска само Мери да бъде кралица, а Вилхелм да стане принц. Мери - вярна на съпруга си отказва. Вилхелм неохотно приема, тъй като е искал да бъде крал не завоювайки трона, а избран отПарламента по наследствено право. Парламентът избира двамата за монарси: Мери II и Уилиам III ( новото име на Вилхелм). След възкачването им на престола, Уилиам остава загрижен главно за своите владения на Континента и борбата с католиците, докато Мери остава в Англия за да управлява страната. Уилиам и простолюдието са безразлични един към друг, докато Мери е обичана от нацията.

Вигите и консерваторите в Парламента са обединени зад 2 цели: първенство на Парламента над монархията и елиминиране на католиците от управлението. През 1689г. е отменен окончателно кралския прерогатив. Кралят може да поддържа постоянна армия само със съгласдието на Парламента, годишният му приход от 600 000 паунда се изплаща като субсидия от Парламента. Националната банка на Англия се занимава с финансирането на управлението. През 1701г. Парламента забранява воденето на войни без негово съгласие. Правителствените промени подлежат на одобрение от Парламента. Парламентът придобива и правото да назовава наследника на трона. По този начин се премахва възможността на трона да се възкачи някой от католическите наследници на Джеймс II. Короната трябва да се предаде на потомците на София- внучка на Джеймс I и племенница на Чарлз I, която е омъжена за принц от протестантското семейство Хановер. Парламентът забранява правото върху короната на католически наследник.

Господството на Уилиам и Мери маркира края на кралския прерогатив и началото на истинското господство на Парламента.

Ан- 1702- 1714г.

Ан е втора дъщеря от брака на Джеймс II и Ан Хайд. Родена е през 1665г. Тя не играе роля при царуването на баща си, но взема дейно участие при Славната революция от 1688г. Ан се жени за датския принц Георг, но двамата нямат наследник. След дългогодишна битка със заболяването на кръвта: PORPHYRIA , Ан умира през 1714г. на 49 годишна възраст.

След смъртта на Уилиам III, Ан която е дъщеря от протестантския брак на Джеймс II и самата тя е протестантка е достоен наследник на короната. Самата тя няма конфликт с Парламента, но е принудена да присъства редовно на заседанията на правителството, за да държи под контрол полубрат си Джеймс. Най- важното конституционно дело през царуването на Ан е пълното обединение на Англия и Шотландия в една държава- Велика ритания( Ирландия е присъединена към съюза през 1801г.).

Чертата на Стюартите да разчитат на своите любимци се проявява при Ан. Нейната най- голяма довереница е Сара Чърчил, която има огромно влияние върху кралицата. Съпруг на Сара е херцог Марлборо, който печели няколко победи над французите във Войната за испанското наследство. Ан и Сара са неразделни. Сара грубо използва своята власт над кралицата и често я оскърбява публично. Междувременно консерваторите правят Абигейл Хил камериерка в кралския двор, за да осигурят нуждата на Ан от обич и съчувствие. Откакто Ан е привързва към новата си акмериерка, се октрива въпросът за наследството на короната, което води до разгорещен спор между Ан и Марлборо. Връзката на Ан и Чърчил се разпада и въпреки победите на херцога , той е отстранен от държавна служба, а Сара е игнорирана за сметка на Абигейл Хил.

Много от конфликтите в Англия са резултат от раждането на двупартийната система в управлението: консерватори и виги. Двете партии се борят за мнозинство в парламента и контрол над Ан. Възпитанието и като Стюарт я кара да приеме кандидата на консерваторите за наследник на короната- полубрат и Дбеймс, но в крайна сметка тя приема кандидата на вигите: Хановерския граф Георг.

Ан е последния монарх от династията на Стюартите.
 
По материал на : Стенли
 
 
От Редактора: Ако разполагате с интересни и подходящи материали по темата, можете да ми ги изпращате на ana_y@abv.bg , за да обогатим каталога на Държави. Благодаря ви!


{START_COUNTER}