Никарагуа

Страната има площ 130.0 хил. кв. км. Граничи (в км) с Хондурас - 705, Коста Рика - 360, и има брегова линия с Атлантическия океан (Карибско море) - 670, и с Тихия океан - 405. Източните части на страната (70 % от територията) са заети от низина - Москитовия бряг, а вътрешността - от планински масив от хребети с надморска височина до 2 348 м.  Западно от планините е разположено тектонско понижение с големите езера Манагуа и Никарагуа, около които се издигат затихнали и действащи вулкани.

Климат - на североизток - тропичен, пасатен, на югозапад - субекваториален. Средните месечни температури са 25-28 градуса Сº, в планините - 16-22 градуса Сº. Валежи от 1000-1500 мм до 4000-6500 мм. Около 44 % от територията на страната са заети от влажни тропически гори с ценни дървесни видове, а равнините - от саванна и сухолюбива храстова растителност.

Население - 4 670 хил. жит. Гъстота - 35.9 жит. на кв. км. Естествен прираст - 30. Средна продължителност на живота - мъже - 67 г., жени - 70 г.

Етнически състав - никарагуанци (основно метиси - ладино) - 87.0 %, ямайци - 3.9 %, антилянос (англо-езично население от Малките Антили) - 3.3 %, индианци - 4.8 % (от тях мискито - 88.4 %, други - 11.6 %), други - 1.0 %.

Официален език - испански. Други езици - никарагуански диалект на испанския, английски, мискито.

Конфесионален състав - християни - 98.4 % (от тях католици - 81.4 %, протестанти - 18.6 %), други - 1.6 %. Градско население - 66 %.

Столица - Манагуа (около 1 100 хил. ж.). По-големи градове - Леон (200 хил. ж.), Гранада (150 хил. ж.), Масая (100 хил. ж.), Матагалпа, Ел Блафо.

Административно деление - 16 департамента и 1 територия.

По-важни исторически събития и дати - VI-Х в. - територията е заета от племената никарао, мискито, чаротеги и др.; 1502 г. - Христофор Колумб достига източното крайбрежие; от 1522 г. - започва проникване на испанци от Панама и унищожаване на част от индианците; 1570 г. - в състава на генерал-капитанство Гватемала; 15 септември 1821 г. - страната става независима; 1823 г. - влиза в Централноамериканската федерация; 1838 г. - образувана е самостоятелна република Никарагуа; 1912-1933 г. - окупирана е от войски на САЩ, революционно движение начело с А. Сандино; 1934 г. - убийство на Сандино и установяване режима на семейство Сомоса; 1970 г. - начало на гражданска война; 1990 г. - край на войната - политическо съглашение.

Държавно устройство - република, начело с президент, избиран на 5 години. Висш законодателен орган - Национална асамблея от 93 депутата, избирани за 5 години.

Парична единица - златна кордоба (C$) = 100 сентавос

Стопанство - аграрна страна със слабо развита промишленост. Основа на икономиката е селското стопанство, в което са заети 47 % от активното население. Главни експортни култури - тропически плодове, памук, кафе, захарна тръстика, какао, тютюн. Животновъдството е пасбищно - едър рогат добитък и свине. Промишлените предприятия са свързани с обработка на селскостопанска продукция - захар, памук, кожи, текстил, месопреработка. Действат и нефтопреработвателен, металообработващ, циментов, химически и голям дървопреработващ комбинат. Добива се злато, сребро и мед.

Транспорт - шосета - 16 300 км, от които 1 800 км с твърдо покритие, ж.п. линии - 403 км. През страната преминава Панамериканското шосе. Морски пристанища - Коринто, Пуерто Кабесас.

Туризъм - международният туризъм е слабо развит - 450 хил. туристи.

От София до Манагуа - 10 629 км





{START_COUNTER}