Доминиканска република

Климатът на тази страна, както можете да си представите от положението й "Карибски острови" е просто райски. Годишните температури са в границите на 26-34 градуса, дори и зимата посред нощ не пада под 20. Много рядко достига, по обед, до 36-38. За тези, които искат по-хладно, има в планините места където през зимата достига до 0 градуса. Най-високият им връх, Pico Duarte, е около 3800 м. В средната част климата не е влажен, както може да се очаква от остров. Валежите са си нормални, като дори и в "дъждовния сезон" не вали нон-стоп, а само следобед.
Най-странното и хубаво е, че "бичът" на тропиците - ураганите, като че ли не обичат този остров. Същите тези урагани, които разсипват съседното Пуерто Рико и направо събарят Флорида и убиват хора, тук се представят с проливен дъжд и мааалко по-силен вятър. Рядкост е да вдигнат някой ламаринен покрив, а за масивни сгради и коли не се е чувало.
Другата хубава черта е че за разлика от "Рая" тука няма змии. Имам предвид влечуги. Всъщност няма нито диви бозайници, нито опасни насекоми или паякообразни. Прословутата тарантула не е смъртоносна тука, най-много да се поизринеш малко, но пък и това е много рядко. Не са агресивни, а и не сам виждал досега. Нито стоножките ;-). Има игуани - много са готини и стават за домашни животни, ама са защитени от закона, както и говорещите папагали (cotorra). Имало някъде някакъв дребен вид крокодили, ама не сам виждал. Въпреки липсата на змии, мишките и плъховете не са страшна напаст. Вярно, има доста, но не повече от България, явно птиците се справят достатъчно добре с тях. На тръгване проверявах за нужда от имунизации за тропически болести - казаха ми, че няма нужда, и наистина е така. Все пак комарите са дори по-малко от България...
И няма епидемии. Обаче водата не трябва да се пие - има салмонела и чужденците се разболявали от една глътка. Купува се по $1 за 5 галона, така че не е проблем.
Стига с хубавите работи, сега малко лоши докато не си е дигнал некой куфарите да идва преди да съм стигнал края.
Та преди да започна за храната, трябва да уточня че аз сам си махнаджия на храната. Все пак ми харесват различни видове кухни, особено китайската и турската, а и имам добри наблюдения за френската.
Надявах се, че няма да имам проблем, обаче вече втора година не мога да свикна напълно. В общи линии какво се яде - ориз, боб, месо, и това всеки ден. Трите основни начина за ориз са - с "maiz" (царевица), с "guanduli" "moro" (не знам какво има вътре - гуандулите са нещо средно между леща, грах и соя) и с "habichuela" (фасул, обикновено червен). Последния вид се яде абсолютно всеки ден, ако не на обед, то за вечеря. Цяла Латинска Америка се майтапи с тях заради това. Представете си бял ориз "a la Uncle Ben's" отгоре залят с яхния от боб, ама редичка яхния с много чесън и страшно много и то силни подправки, с неприятен вкус (поне за мене). Месо има много, и е евтино, но се приготвя доста еднообразно и лошо - сухо печено или мазно-готвено, полуизгорено и опушено на скара. Другото основно ядене са "платанос" (приличат на банани, ама по-големи). Ползват ги като заместител на картофите, че са по-евтини. Ядат се зелени, и в огромни количества. Ако са узрели са по-гадни. Е, не мога да им свикна все още. А и са нездравословни - дават запек, а и местните се бъзикат, че водят до изглупяване - явно са прави...
Друг заместител на картофите е "juka" - на това му свикнах, бива. Било храната на бедните, че е страшно евтина, и вирее в неплодородни райони.
Със две яйца и 1/4 кг юка за 4 песос ($US 0.25) се наяждаш добре. Бъзикат се с това бедняшко ядене, ама и президента им си хапва доста от това. А разправят, че и най-големите баровци, след две седмици в Ню Йорк, в най-луксозните ресторанти почват да плачат за малко юка...

Най-болната ми тема - любимото ми ядене - салатите - тука не съществува! Под салата те разбират да ти сложат пет листа от маруля в чинията, с 3-4 кръгчета домати (обикновено зелени, или насила узрели), 2-3 кръгчета краставица (обикновено доста узрели), и в най-добрия случай ще ти дадат бутилка с някакъв гаден майонезен сос. Да не говорим, че "lechuga" не е истинска салата (маруля), а нещо като кръстоска на зеле с маруля с доста по-неприятен вкус. Дори салатата от зеле така ти я правят, че имаш чувството че ядеш сено без абсолютно нищо, обикновено предварително настъргано на ренде. Пресни зеленчуци не се ядат почти. За лука и чесъна е ясно - ако се яде пресен, после при изпотяване излиза през кожата и ефекта е ужасен. Ама защо пържат и морковите не могат да ми отговорят.
Другото лошо нещо е - липсата на нещо като нашето "ХЕИ". Свободата е хубаво нещо, ама не можете да си представите липсата на контрол до какво води. Храна се продава, и то готвена по улиците, някъде колят кокошките на място пред тебе. Пържени пилета с перушина и свинско с четина съм намирал дори в доста красиви ресторанти! Сега си знам няколко места с добра хигиена, лично проверена от мен, и си ям само там. И все пак пилешкото е със съсирена кръв из вените. Очаквах, че ако имам проблеми ще ям в китайски ресторанти, но уви - има много, но са видоизменили кухнята по тукашен вкус.
За съжаление важи и за пиците. Просто няма пица! Някакви странни подобия - бедни, почти без продукти и яко полуфабрикати. Обиколих почти всички известни пицарии - жалка картинка, а са по $8 - 20 пицата, при условие че за 2-3 можеш да си хапнеш ориз и паржола в "comida rapida" (= "fast food").
Сбъдна ми се една мечта - отядох си на банани (gineo) и на ананаси. Ама само това. Портокалите и лимоните им не струват, помните кубинските портокали, нали? Другите плодове ги намирам неприятни, даже гадни. Особено "lechosa" - чували сте го като "папая" може би. Отврат. Мангото не ми харесва, а и другите тропически плодове са жалки подобия на ябълките, ягоди, малини и т.н. Веднъж с един приятел ги броихме като видове, и видовете са малко тука. Затова си купувам ябълки по US$0.5 бройката, круши по $1 и грозде по $6 килото. Дано баща ми не прочете тази статия, че ще ме застреля. Праскови има по големите магазини на невероятни цени, а за кайсии даже не са чували повечето. Ягоди се намират - големи безвкусни хибриди, но малини - не. Орехите и лешниците ги продават на бройка по коледа...
Има нещо, дето му викат yogurt - ама е доста далече от киселото мляко. Сиренето и кашкавала - стават за ядене, ама са далеко от хубавото бяло саламурено сирене. Като им донесохме български се утрепаха от ядене и облизване.
Една дума за хляба - сладък! Неприятна работа, поне да беше с малко яйце, да го докара на козунак.
Хайде стига с яденето, ама все пак - не е място за чревоугодници. Аз си свикнах с белия ориз и юката, телешко и свинско и почти всеки ден съм на това. Добре че тука няма "Vaca Loca" - луда крава.
 
 
milen
 
 
От Редактора: Ако имате материали или снимки по темата, моля да ми ги изпратите на  email:  diportanova@abv.bg    , за да ги поместя евентуално тук.
Благодаря!




{START_COUNTER}